Около 900 000 българи нито работят, нито учат |
Около 900 000 са българите, които нито работят, нито учат. Много е мъчно да бъдат достигнати, огромна част от тях са с ниско обучение, с малко умения, подобаващи за пазара на труда, установяват специалистите.
Това заяви Стефано Скарпета, шеф на дирекция " Заетост, труд и обществени въпроси " в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), съобщи Българска телеграфна агенция.
Едва към 20% от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е извънредно малко спрямо данните от други страни.
По-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат - към 170 000 души, представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост - 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията - 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания - 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст - 340 000 души.
По думите на Скарпета България е изправена пред редица провокации на пазара на труда - има демографска рецесия и популацията понижава фрапантно, доста по-бързо спрямо други страни, което е сериозен риск, тъй като евентуалната работна ръка понижава непрекъснато. В страната ни има и извънредно доста хора в риск от беднотия и обществено изключване, съобщи той.
Експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз считат, че би трябвало да се ускори съдействието сред Агенцията по заетостта и просветителните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, с цел да се разбере по какъв начин работата с тези хора по места може да бъде усъвършенствана, в това число посредством потребление на посредници.
Според министъра на труда и обществената политика Георги Гьоков неактивните хора са сериозен запас на пазара на труда. Той обърна внимание, че с изключение на ниската безработица в България има и дефицит на квалифицирана работна ръка.
Министърът разгласи, че предстоят законодателни промени – промяна в ТЕЛК, като задачата е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се създадат и промени за по-добра връзка сред обучение и претовареност, като образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда.
Предвиждат се и промени в Закона за поощряване на заетостта - по-лесна опция за регистрация в Бюрата по труда, както и оптимално прилагане на електронни услуги, които улесняват неактивните.
Георги Гьоков сподели още, че хората би трябвало да бъдат подкрепяни с съответни компенсации, само че и да има ограничения за подобаваща претовареност и образования, съобразени с самостоятелните потребности, които ще ги върнат на пазара на труда.
Това заяви Стефано Скарпета, шеф на дирекция " Заетост, труд и обществени въпроси " в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), съобщи Българска телеграфна агенция.
Едва към 20% от хората, които нито работят, нито учат, са регистрирани в Агенцията по заетостта, което е извънредно малко спрямо данните от други страни.
По-голямата част от неактивните и безработните в България принадлежат към една или няколко уязвими групи: младежи под 30 години, които нито работят, нито учат - към 170 000 души, представители на етнически малцинства, изключително ромите и турската общественост - 350 000 души, хора, които не работят, тъй като имат фамилни задължения като грижи за дребни деца или по-възрастни членове на фамилията - 290 000 души, най-вече дами, трайно заболели хора/хора с увреждания - 190 000 души, възрастни, покрай пенсионна възраст - 340 000 души.
По думите на Скарпета България е изправена пред редица провокации на пазара на труда - има демографска рецесия и популацията понижава фрапантно, доста по-бързо спрямо други страни, което е сериозен риск, тъй като евентуалната работна ръка понижава непрекъснато. В страната ни има и извънредно доста хора в риск от беднотия и обществено изключване, съобщи той.
Експертите от Организацията за икономическо сътрудничество и раз считат, че би трябвало да се ускори съдействието сред Агенцията по заетостта и просветителните институции, с неправителствени организации, с данъчните служби, с цел да се разбере по какъв начин работата с тези хора по места може да бъде усъвършенствана, в това число посредством потребление на посредници.
Според министъра на труда и обществената политика Георги Гьоков неактивните хора са сериозен запас на пазара на труда. Той обърна внимание, че с изключение на ниската безработица в България има и дефицит на квалифицирана работна ръка.
Министърът разгласи, че предстоят законодателни промени – промяна в ТЕЛК, като задачата е от оценка на неработоспособността да се премине към оценка на работоспособността и да се включат хората с увреждания на пазара на труда. Ще се създадат и промени за по-добра връзка сред обучение и претовареност, като образователните стратегии би трябвало да бъдат съобразени с търсенето на пазара на труда.
Предвиждат се и промени в Закона за поощряване на заетостта - по-лесна опция за регистрация в Бюрата по труда, както и оптимално прилагане на електронни услуги, които улесняват неактивните.
Георги Гьоков сподели още, че хората би трябвало да бъдат подкрепяни с съответни компенсации, само че и да има ограничения за подобаваща претовареност и образования, съобразени с самостоятелните потребности, които ще ги върнат на пазара на труда.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ